остров, смятат чая за произведение на изкуството, на което е потребна майсторска ръка за да изяви благородните си качества. Няма една единствена рецепта за приготвяне на идеален чай, всеки начин за приготвяне има своите неповторими черти, свой специални отношения с водата и топлината. Какудзо Окакура в своята творба Книга за чая, разделя еволюцията на приготвяне и употреба на чая, на три периода: Варен чай, Разбиван чай и Запарен чай.
Чаеният храст, който произхожда от Южен Китай, е познат от най-ранни времена на китайската ботаника и медицина. В класическите книги той се споменава с различните имена- То, Чиа , Мин. Общото име обаче е „ча“ преведено от китайски означава „млад лист“. Интересното в случая е че зелените и необработени листа се наричат „ча“, готовият ферментирал и изсушен чай се нарича „у-ча“ а приготвената напитка „ча-и“.
Чаят е високо ценен от далечни времена, поради способността му да избавя от умората, да усилва волята и да възстановява зрението. Той е използван и външно като паста за облекчаване на ревматични болки.
През IV-V в. чаят става неизменна част от ежедневието на жителите на (примитивен. Листата се попарвали, счукват се в хаван, правят се пресовани питки и се варят заедно с ориз, джинджифил, сол, портокалова кора,мляко, подправки а доста често и кромид лук. Този метод останал от миналото се е запази и до днес сред тибетците и част от монголските племена, който правят сироп от всичките съставки.
Впоследствие всичките съставки отпадат от начина за приготвяне, като остават само чая и солта. Чаят на пресовани питки се загрява пред огъня, докато не омекнат след което се настъргват на прах между парчета хартия. Първо се поставя солта, след като водата кипне се поставя и чая, така се приготвяла благотворната напитка в следващите няколко века.
За истинската цена на чая е показателно че, императора награждавал високопоставените си служители за вярна служба, с листа чай с много високо качество. Това се е смятало за висока чест, голяма отговорност и огромен престиж.
Коментари
Оставете коментар